|
унижèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от унижа. 2. Като прил. На който е накърнено достойнството. Един друг глас се обаждаше в него — гласът на унижената гордост и на самолюбието. Вазов. До вчера беше ти робиня унижена, / но днес принцеса си във сватбена премена! / О, скъпа родна реч! К. Христов. 3. Като същ., обикн. мн. унижените — лица, чието достойнство е накърнено. На унижените бъди ти предан брат. К. Христов.
|