унисòн, мн. няма, м. (лат.). Книж. Обикн. в съчет. в унисон с (на) — в съгласие, в единомислие, в съзвучие с, на. Слаба е земята насам — казва коларят в унисон на моите мисли. Л. Стоянов. Пеем в унисон с оркестъра.