унищожѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който унищожава. Тонът на сатирата е злъчен, язвителен, унищожителен с правдивостта си. Цв. Минков. Той метна унищожителен поглед към Севда, която стоеше като попарена настрана. Г. Караславов. Унищожителен пожар.
|