усамотèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от усамотя. 2. Като прил. Който е оставен или е останал сам; уединен, самотен. Разтирил стадо, млад усамотен овчар, / подплеснат на кривак, с цафара медна свири. П. П. Славейков. Той живееше усамотен и не излизаше никъде. Елин Пелин. Старият Герак видя как снахите му обидно погледнаха Елка и как тя усамотена и разплакана тръгна след тях. Елин Пелин. Тая зарязана и полусрутена воденица стоеше усамотена на най-горния край на дола, не далеко от гърмящия скок. Вазов.
|