у̀стен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до уста, който е свързан с уста. Устна кухина. Устна реч. 2. Който става с реч, с думи. Противоп. писмен. Устен изпит. Устна заповед. Устно съобщение. □ Устна хармоника (муз.) — хармоника за свирене с уста. Вън Иванов свиреше с малка устна хармоника. Г. Райчев.
|