устàт, -а, -о, прил. 1. Разг. Който говори много; приказлив, бъбрив. Дотърчава тогаз у нас Стоеница, кумица ни е, една устата, една многознайница. Йовков. Бива те, много си устата. Ех, да имах твоите уста, министър щях да стана. Ст. Костов. Жените им случиха се устати булки, щом се видят, и си зачешат езиците. П. Незнакомов. 2. Заядлив. Не можа досега да се ожени, че е устата. Влайков. Кой, мари, ние ли сме пастърми? — обади се една от жените. — Я гледай я ти нея — устата такава. Ст. Чилингиров.
|