усамотèние, мн. няма, ср. Книж. Прекарване, пребиваване в самота; уединение. Приятелите ме забравиха окончателно, аз се намирам тука в абсолютна глухота и усамотение. Вазов. И какви не мисли дохождат на човека, когато той живее в усамотение. Йовков.