усамотèно. Нареч. от усамотен. Марийка обърна очи на северния край в дола, дето усамотено стърчеше полуразрушената воденица. Вазов. Горе двете жени живееха съвсем усамотено — не само от съжителите си, но и от съседите и всички в града. Г. Райчев.