усамотя̀вам се, -аш се, несв.; усамотя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Оттеглям се в самота; уединявам се. Тате все пак се опита да възрази — не можело пък човек да се усамоти като кукувица от другите. Ст. Чилингиров. Кошутите, натежали от своята бременност, се отделяха от стадата, а сърните се усамотяваха. Ем. Станев.
|