у̀сет, мн. няма, м. Природна способност да се възприема и преценява нещо. Той обладаваше развит, литературен вкус и верен поетически усет. Вазов. От малък още той се увличаше от хубавото и имаше усет за това, що е добро и що е лошо. Влайков. Народът ни, макар и с тежък нрав, / за справедливост има усет здрав. Ем. п. Димитров.
|