Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
усамотен
усамотение
усамотено
усамотеност
усамотя
усамотя се
усамотявам
усамотявам се
усамотяване
усвоя
усвоявам
усвояване
уседна
уседнал
уседналост
усет
усетен
усетлив
усетливост
усетно
усетя
усетя се
усещам
усещам се
усещане
усилвам
усилване
усилвател
усилвателен
усилен
усилено
усилие
усилно
усиля
усилям
усиляне
ускорен
ускорение
ускорено
ускореност
ускорител
ускорителен
ускоря
ускорявам
ускоряване
уславям
уславям се
уславяне
услада
усладя
усладя се
услаждам
услаждам се
услаждане
условен
условие
условно
условност
условя
условя се
усложнен
усложнение
усложненост
усложня
усложня се
усложнявам
усложнявам се
усложняване
услуга
услужа
услужвам
услужване
услужлив
услужливо
услужливост
усмех
усмивка
усмирение
усмирител
усмирителен
усмирителка
усмиря
усмирявам
усмиряване
усмихвам се
усмихване
усмихна се
усмихнат
усмихнато
усмотрение
усмърдя
усмърдявам
усмърдяване
усмъртя
усмъртявам
усмъртяване
усое
усоен
усоище
усой
усойка
усойна
усойница
усойничав
усойниче
усойно
усойност
усорлица
усоя
успех
успешен
успешно
успешност
успея
успивам
успивам се
успиване
успокоение
успокоителен
успокоително
успокоя
успокоя се
успокоявам
успокоявам се
успокояване
успоред
успореден
успоредица
успоредка
успоредник
успоредно
успоредност
успя
успя се
успявам
успяване
уста
устабашия
устав
уставен
усталък
установен
установеност
установка
установя
установя се
установявам
установявам се
установяване
устат
устатник
устатница
устатост
устен
устие
устискам
устисквам
устискване
устна
устнен
устно
устои
устойчив
устойчивост
устоцветен
устоя
устоявам
устояване
устраша
устрашавам
устрашаване
устрел
устрелвам
устрелвам се
устрелване
устреля
устреля се
устрелям
устрелям се
устрем
устремен
устремено
устременост
устремно
устремност
устремя
устремявам
устремяване
устройвам
устройване
устройство
устроя
устроявам
устрояване
усуквам
усуквам се
усукване
усул
усуча
усуча се
усъвършенствам
усъвършенствам се
усъвършенстване
усъмня се
усъмнявам се
усъмняване
усървам
усърване
усърден
усърдие
усърдно
усърдност
усърна
усядам
усядане

усèщам, -аш, несв.; усèтя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Възприемам със сетивата си. Иван Белин пиеше, макар и да не усещаше вече вкуса на ракията. Йовков. Сръбна и Добра от своята чашка и не усети с изстиналите си устни горещо ли беше кафето, горчиво ли беше. Дим. Талев. Протегна ръка, докосна близките класове и за първи път усети мириса на узрялата нива. К. Петканов. 2. Изпитвам някакво усещане, чувство, влечение; чувствам. Той усещаше наистина нещо като любов към Йордановата щерка. Вазов. Колкото пъти идеше тук Еньо, толкова пъти виждаше тая нива с тоя дъб и толкова пъти усещаше завист и злоба. Елин Пелин. Той разбра, че работата е сериозна, и за пръв път усети нещо като страх. Л. Стоянов. 3. Прен. Долавям, схващам, разбирам нещо; отгатвам. Понякога у него се явяваше желание да я улови и да отскубне опашката ѝ, но враната усещаше намеренията му и отлиташе. Елин Пелин. Зетьовете бяха усетили, че старият има пари. Йовков. Ако някак разбере, / ако някак той усети, / ти кажи, че сме добре / и очакваме детето. Вапцаров. 4. Прен. Съзнавам, забелязвам, виждам. Децата се събираха рано сутрин и Дона, вдадена в работата си, не усещаше как минаваше времето до късно след обед. Дим. Талев. Дорде дядо Либен размишлявал за тия важни дела, то той, без да усети и сам, се изтърсил пред хаджи Генчовата къща. Каравелов. Без да усетим, ние прехвърлихме баира и се срещнахме с шосето. Влайков. усещам се, усетя се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.