усèщам, -аш, несв.; усèтя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Възприемам със сетивата си. Иван Белин пиеше, макар и да не усещаше вече вкуса на ракията. Йовков. Сръбна и Добра от своята чашка и не усети с изстиналите си устни горещо ли беше кафето, горчиво ли беше. Дим. Талев. Протегна ръка, докосна близките класове и за първи път усети мириса на узрялата нива. К. Петканов. 2. Изпитвам някакво усещане, чувство, влечение; чувствам. Той усещаше наистина нещо като любов към Йордановата щерка. Вазов. Колкото пъти идеше тук Еньо, толкова пъти виждаше тая нива с тоя дъб и толкова пъти усещаше завист и злоба. Елин Пелин. Той разбра, че работата е сериозна, и за пръв път усети нещо като страх. Л. Стоянов. 3. Прен. Долавям, схващам, разбирам нещо; отгатвам. Понякога у него се явяваше желание да я улови и да отскубне опашката ѝ, но враната усещаше намеренията му и отлиташе. Елин Пелин. Зетьовете бяха усетили, че старият има пари. Йовков. Ако някак разбере, / ако някак той усети, / ти кажи, че сме добре / и очакваме детето. Вапцаров. 4. Прен. Съзнавам, забелязвам, виждам. Децата се събираха рано сутрин и Дона, вдадена в работата си, не усещаше как минаваше времето до късно след обед. Дим. Талев. Дорде дядо Либен размишлявал за тия важни дела, то той, без да усети и сам, се изтърсил пред хаджи Генчовата къща. Каравелов. Без да усетим, ние прехвърлихме баира и се срещнахме с шосето. Влайков. усещам се, усетя се страд.
|