усèщам се, -аш се, несв.; усèтя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. 1. Разбирам, долавям, сещам се. Леки бързи стъпки се чуха. Докато Захари се усети, две меки топли ръце обвиха шията му. Йовков. От края на града, по шосето, се показва една кавалкада от няколко фаетона и десетина ездачи. Той се усети, че идат да го посрещат. Ал. Константинов. 2. Чувствам се. Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. / Усещам се добър, почти невинен веч. Вазов. Велика не чувствуваше нужда да отвори очите си, така, със затворени клепачи, тя се усещаше по-добре. К. Петканов. И в този хан, където беше прекарал толкоз време, дядо Моско се усети отритнат и непотребен, усети се чужденец. Йовков. Тя се усети съвсем изоставена. Елин Пелин.
|