усèщане, мн. -ия, ср. 1. Психически процес, който се появява под въздействието на външен дразнител върху сетивните органи и отразява отделни свойства на нещата или явленията. Все една мъничка болежка ще изпита той от тия бодвания, одрасквания, ухапвания на злобата и ненавистта. Моментални и слаби са тия усещания, но достатъчни да извикат една болезнена бръчка по челото ти. Вазов. Прахът глождеше очите, хрускаше в устата, пълнеше носа и въобще причиняваше неприятни усещания. Г. Белев. Усещане на студ. 2. Разг. Чувство. В душата на стрина Венковица тоя миг се преплитаха две нееднакви усещания. Влайков. || Изпитване на някакви чувства, вълнения; преживяване. Ролята на коварния, а после полуделия Голос взе господин Фратьо, който обичаше силните усещания. Вазов. Понякога, знаете, ние имаме нужда от силни усещания, за да разнообразим малко нашето глупаво съществуване. Св. Минков.
|