усѝлвам, -аш, несв.; усѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям нещо да стане по-силно, увеличавам силата му. Смъртта на майка му усилва още повече неговото мрачно настроение. П. П. Славейков. Излезе вятър, той начна да усилва и разпръсва пламъка повсъде. Блъсков. || Увеличавам бързината на нещо; ускорявам. Усещайки близка река, конете пръхтяха нетърпеливо и сами усилваха своя ход. Ст. Загорчинов. Най-сетне тръгваме из по-равен път, колата усилва хода си. Л. Стоянов. 2. Правя нещо да стане по-здраво; укрепявам, заздравявам, подсилвам. Безкрайните колони на нашите полкове, които идваха да усилят фронта, сякаш не им правеха впечатление. М. Кремен. усилвам се, усиля се страд.
|