|
усѝлен1, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от усиля. 2. Като прил. В който се влагат много усилия, напрежение. Усилената полска работа в края на май още не е започнала. П. Ю. Тодоров.
усѝлен2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изисква много усилия, напрежение; тежък, труден, напрегнат. С тиран борба почнахме усилна и велика. Вазов. Усилна жътва кипи из равното софийско поле. От край до край се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Елин Пелин. Около него кипеше усилен труд и той не можеше да стои безучастен. Ив. Мартинов. 2. Който е тежък, мъчителен. А мъчно се търпеше, защото дните станаха усилни. Йовков. Време било е / усилно под турска и гръцка робия. Ем. п. Димитров.
|