ускорèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от ускоря. 2. Като прил. Който се извършва по-бързо от обикновено. От тежкото и ускорено дишане се люлееше цялото му тяло. Йовков. С ускорени крачки той излезе от склада и се отправи към къщата на родителите му. Дим. Димов. Той разбра учуден по ускореното биене на сърцето си, че е развълнуван и смутен. П. Вежинов.
|