услàда ж. Наслада, удоволствие. Конете хрупаха с охота сочната трева, пърхаха от услада, като поемаха с разтворените си ноздри вълните на свежия въздух. Вазов. И свари, тъй както и в прежни години, / той в цветна премяна земята / и пролетен дъх благовонен изпълни / душа му с желана услада. П. П. Славейков. Изпи кафето си Селим бей, макар и без услада, изпи своето и Добра. Дим. Талев.
|