услòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който може да се извърши, да стане, да се разбере при някакви условия. Условни рефлекси. 2. Който е предварително уговорен, установен. Една сянка спира пред прозореца и дава условния знак. П. Стоянов. 3. Грам. Който е свързан, зависи от някакво условие. Условно наклонение. □ Условна присъда (юрид.) — присъда, която се прилага, ако в определен срок осъденият получи нова присъда.
|