услòвност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от условен. Гласът на Ирина звучеше с дръзка, присмехулна условност. Дим. Димов. 2. Обикн. мн. Общоприет обичай, форма, навик. Ни той, ни тя не помисляха още за годявка, намирайки лишно изпълнението на тия условности. Вазов. Всички условности бяха рухнали и това, което ги свързваше най-много в тоя момент, беше музиката и желанието им да пеят. Ив. Мартинов.
|