усмѝвка ж. Леко обтягане на мускулите на лицето, на устните и очите, с което се изразява някакво радостно преживяване. Роб бях тогаз — вериги влачех, / та за една твоя усмивка / безумен аз света презирах / и чувства си в калта увирах! Ботев. Дяволита усмивка играеше по устните ѝ. Вазов. Евлоги престана да пише, изчезна усмивката от очите му, лицето му се удължи, отслабна. А. Гуляшки. Весела усмивка. Лукава усмивка. Иронична усмивка. Блажена усмивка.
|