усмъртя̀вам, -аш, несв.; усмъртя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Убивам, умъртвявам. Догде не го усмъртя, аз не го пущам. Цани Гинчев. Съсипал е някоя нива нощес, ама да го заваря там, ако го не усмъртя, да не съм човек! И. Волен. усмъртявам се, усмъртя се страд.
|