усòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. Който слабо се огрява от слънцето; мрачен, влажен. Мястото е усойно, разкаляно. К. Константинов. От усойните места лъхаше на влага и хлад. Дим. Ангелов. 2. В който не прониква слънце; мрачен, студен, усойничав. Твоята стая е усойна, сестро, слънце не я вижда. Ст. Костов. 3. Влажен, студен, неприятен. Неприятен усоен студец вееше в това влажно царство. Вазов. От гората лъхаше усойна планинска влага с дъх на папрат и гъби. Дим. Димов.
|