успèх, мн. -хи, м. 1. Сполучливо постигане на поставена цел, задача; постижение, сполука. Един за всички, всички за един — / задружно към успеха да вървим! Ем. п. Димитров. Сега горя, сега се радвам / на всеки боен твой успех. Вапцаров. Усилията ми се увенчаха с успех. || Обществено одобрение, признание, положителна оценка за някого или за нещо. При пълен театър тоя мой драматически опит има голям успех. Вазов. 2. Постигната степен при овладяване на знания от учещи се, изразена в съответна оценка. Повишавам успеха си. Отличен успех. Слаб успех. □ С успех — успешно, без затруднение, много леко.
|