успѝвам, -аш, несв.; успя̀, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. Диал. Приспивам. В късен час градът си отпочива / и морето го в мечти успива / с непрестайната си серенада. Н. Ракитин. Мекото поклащане, звънчетата, топлият ветрец — всичко това успива бай Нончо. А. Гуляшки. успивам се, успя се страд.
|