успокоѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който успокоява. Никой не отвори уста да каже две успокоителни, съчувствени думи на Лазар Глаушев. Дим. Талев. Скоро успокоителни известия намалиха уплаха. Вазов. Успокоително лекарство. 2. Като същ. ср., само ед., успокоително — успокоително лекарство. Направих ви инжекция за сърцето, а след малко ще ви дам и успокоително. Опитайте се да заспите. Дим. Димов.
|