успокоя̀вам, -аш, несв.; успокоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св. 1. Въздействам на някого да стане спокоен; утешавам. Не се грижи, на добри ръце я предадох — успокои го Боримечката. Вазов. Мама я милва по рамото и мъчи се да я успокои. Влайков. Успокояваха ги, молеха ги да не викат, да не плачат — да не би да чуят турците. Дим. Талев. 2. Отстранявам някаква възбуда; уталожвам, облекчавам. Той се връщаше уморен от работа и сънят бързо го успокояваше. Дим. Талев. успокоявам се, успокоя се страд.
|