успокоя̀вам се, -аш се, несв.; успокоя̀ се, -оѝш се, мин. св. -оѝх се, св., непрех. 1. Ставам спокоен, преставам да се безпокоя. От време на време болната се изправяше на леглото и се поозърташе наоколо си Лека-полека лицето ѝ утихваше, успокояваше се. Йовков. Стани, Найдене, успокой се. Нямаш ти вина. Г. Райчев. 2. Утихвам, притихвам, стихвам. Плячкаджии! Грабители! Разбойници! Задъхан, Гороломов спря Гневът му не се успокояваше, а растеше. Йовков. Морето се успокои. Децата се успокоиха и заспаха. 3. За болка — намалявам, стихвам. Болките се успокоиха. Той отново се унесе в дрямка.
|