у̀спореден, -дна, -дно, мн -дни, прил. 1. Който е еднакво отдалечен от друго нещо по цялата си дължина; паралелен. Взводовете бяха в разгънат строй, четири успоредни линии, една зад друга. Йовков. Успоредни плоскости. Успоредни части. Успоредни галерии. 2. Прен. Който става едновременно с нещо друго. Успоредни явления. Успоредни събития.
|