успя̀вам, -аш, несв.; успèя, -èеш, мин. св. успя̀х, прич. мин. св. деят. успя̀л, -а, -о, успèли, св., непрех 1. Намирам възможност, време, сили да направя нещо; смогвам, сполучвам, постигам. Аз не успях да я видя. Вазов. Никола се хвърля изведнъж върху него, но не успява да го хване и го подгонва. Йовков. || Удава ми се да направя нещо въпреки краткия срок; сколасвам. Той закъсня и едва успя да се качи на влака. 2. Достигам успехи в нещо; преуспявам, напредвам. Въоръжи се с търпение и чакай. На прав път ли си — ще успееш. Елин Пелин. Дружеството в Люляково беше спестовно-кооперативно. Отначало то малко успяваше. Йовков. Успявам в науката. Успявам в живота.
|