Речник

устà, ед. и мн., ж. 1. Отвор в долната лицева част на главата у човек или животно, чрез който се поема храна и се говори. Очи тъмнеят, глава се люшка, / уста проклинат цяла вселена. Ботев. Ленков го посрещна с пълна уста, с парче хляб в ръка. М. Грубешлиева. 2. Устни. Една му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена, / трета го в уста целуне бърже. Ботев. Погледът на тия очи озарява с чудна благост това лице, това хубаво носленце, тия мънички, алени уста. Елин Пелин. 3. Прен. Разг. Способност да се говори. Дал ми господ и уста. Вазов. Началникът като е сляп, та не вижда, ти нямаш ли уста да му кажеш? Елин Пелин. Ех, да имах твоите уста, министър щях да стана. Ст. Костов. 4. Прен. Разг. Отвор на съд, оръдие и под. Из устата на топа изхвръкна стърготина. Вазов. Това беше грамаден кратер. Из неговата зинала уста лъхаше хлад. Елин Пелин. Тя хвана торбата и разтвори устата ѝ. Богдан се изправи да изсипе отсятото зърно. К. Петканов. 5. Диал. Отвор между нишките на основа при тъкане; зев. Откакто е открито тъкачеството, досега се прилага един основен метод за образуване на уста (зев). □ Вземам (изтръгвам, грабя) някому залъка от устата (разг.) — отнемам някому и последните средства за препитание. В гроба дано те тикнат макар, хайдутино, дето ни вземаш залъка от устата! Г. Караславов. Вземам някому думата от устата (разг.) — изпреварвам да кажа нещо, което друг е имал намерение да каже. Влизам (отивам) на вълка в устата (разг.) — излагам се на голяма опасност. Влизам в устата на хората (разг.) — ставам предмет на одумки, клюки. Гледам някого в устата — а) Гледам някого какво яде, колко яде; броя му залците. б) Угоднича, угаждам. Говоря, каквото ми дойде на устата (разг.) — говоря необмислено, каквото завърна; плещя, дърдоря. На няколко пъти ѝ хрумна да се върне назад и да надума на Ивана каквото ѝ дойде на уста. К. Петканов. Голяма уста имаш или устата ти цяла воденица (разг., неодобр.) — много говориш, не може никой да те наддума. Държа си устата (езика) или слагам си ключ на устата (разг.) — мълча, въздържам се да говоря. Ей, дядо Маноле! Дръж си устата! — викаше той. — Кой е хайдутин? Йовков. Още два-три месеца трябва да си сложите ключ на устата. Хар. Русев. Запушвам (затварям) устата някому (разг.) — а) Оборвам някого със силни доводи, на които той не може да възрази. Ами ако му дадат документ от реквизиционната комисия и му запушат устата? Г. Караславов. б) Накарвам някого да млъкне. Па нека ни одумват! Можем ли да запушим чуждите уста? Г. Райчев. Златна (медена) уста има (разг.) — много е сладкодумен. Златна уста имаш, Максиме! — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач. Дим. Димов. Златни ти уста (разг.) — за израз на благодарност за нещо казано. Зяпам някого в устата (разг.) — а) Прехласнато слушам, гледам някого, като говори. б) Намирам се изцяло под влиянието на някого, слушам го за всичко. Има жълто около устата, с жълто на устата (разг.) — за човек: съвсем млад, неопитен, незрял. Те има още хляб да ядат. С жълто на устата държава не се управлява. Ст. Костов. Имам мярка на устата си (разг.) — зная какво говоря. Като на братя ви се моля, оставете ме! — Ха, тъй, че друг път да имаш мярка на устата си. К. Петканов. Имам уста да говоря (разг.) — смея, осмелявам се да кажа нещо. Млък! И още имаш уста да говориш! Не те е срам! Чудомир. Кривя си устата (разг., рядко) — лъжа умишлено. Тука Сминът се обади; / я си не криви устата! / Тебе да обича — тя ли? П. П. Славейков. Лоши уста (разг.) — за хора, които правят интриги, клюки: клеветници. Хорските приказки са злобни измислици на завистници и лоши уста. К. Петканов. Мед му капе от устата (разг.) — много е сладкодумен, приказва много хубави неща. На топа на устата (разг.) — на най-опасно и отговорно място. На тебе ти е лесно, утре ще си идеш в града под дебелата сянка, а аз ще остана тук на топа на устата. М. Марчевски. На устата ми беше (разг.) — за малко щях да го кажа. Не излиза дума из устата му — а) Мълчи, нищо не говори. б) Пази тайна. Не ми се туря залък в устата (диал.) — нямам апетит, не ми се яде. Оставам с пръст в устата (разг.) — изигран, излъган съм в очакванията си, в надеждите си. Ще си намери някоя красива другарка и ще отиде подире ѝ, а ние ще останем с пръст в уста. Ем. Станев. Отварям уста (разг.) — а) Проговарям. Сам Момчил дълго мълча, преди да отвори уста. Ст. Загорчинов. б) Започвам да се карам. Като отворили едни уста шопкините — не можеш да ги наддумаш. Г. Райчев. От твоите уста в божите уши (разг.) — дано се сбъдне това, което казваш; чул те господ. Дано догодина да се чукаме в свободна България! — От твоите уста в божи уши. Дора Габе. От уста на уста (разг.) — от човек на човек, от разказвач на разказвач. Народът разнасяше като легенда от уста на уста и най-малките прояви на народните борци. К. Ламбрев. Плюли си в устата (разг.) — надумали се да говорят, да твърдят едно и също. Всички са си плюли в устата и ме лъжат! Йовков. Правя си устата (разг.) — загатвам, искам нещо издалече. Хич не си правѝ устата за пари. С кои уста (диал.) — срам ме е, неудобно ми е. Слива ли имаш в устата? — какво ти пречи да говориш? Най-сетне дъщеря му слива ли е имала в устата си, та не му е казала? Св. Минков. С отворена (със зяпнала) уста (разг.) — с учудване, с удивление. Около старите ловци се трупаха любознателни младежи и със зяпнали уста слушаха разни истории за заека и за лова. Елин Пелин. С половин уста (разг.) — без особено желание; неохотно. Що чиниш, Тинке? — запита я той. — Нищо — отвърна тя с половин уста. Влайков. Кировица не се пошавна, посрещна я пренебрежително, хладно, а като я покани да седне, покани я с половин уста. Г. Караславов. Ставам мезе за хорските уста (разг.) — ставам предмет на шеги, подигравки. Събирай си устата (руг.) — млъкни, мълчи! Дъртако, събирай си устата, че тука има свидетели. К. Петканов. Това не е за моята уста лъжица (разг.) — не съм достоен, не съм годен за това нещо. От мама и от тате знаех, че тия работи не били за нашата уста лъжица. Ст. Чилингиров. Устата му мирише на мляко (разг.) — много е млад и неопитен още. Устата ѝ още мирише на мляко, а седнала ум да му дава. Дим. Ангелов. Уста има, език няма (погов.) — не обича да говори. Устата му мелят (разг.) — голяма бъбрица е. Хвалете ме уста, да ме хвалят (разг.) — трябва сам да се хваля, ако искам и другите да ме хвалят. Хорските уста не са чувал, да го вържеш (погов.) — не можеш да накараш хората да не говорят. Цапнат в устата (разг., неодобр.) — говори неприлични неща. Пък ти какъв си цапнат в устата! Вазов.