устàбашия, -та, мн. -ии, м. (тур.). Остар. Председател, глава на еснаф. Малко ли е то: да отиде на крака довчерашният устабашия, от когото е треперел целият еснаф, при един нищо и никакъв човек. Ст. Чилингиров. Мануил майстор, / най майстор устабашия. / Ала излезе най-глупав, / на булката си не каза. Нар. пес.
|