установèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от установя. 2. Като прил. а) Който е официално утвърден, признат и е добил законна сила. Наказания за престъпления могат да се налагат само от установените съдилища. Конст., чл. 82. б) Определен, уточнен. Той има свой твърдо установен възглед по дадения въпрос. Установен ред. Установени привички. в) Създаден, основан. Но понеже няма още установена редовна поща между Земята и Луната, аз ще ви се обаждам по моето чудно радио. Елин Пелин.
|