у̀стие, мн. -я, ср. 1. Място, където река се влива в море или езеро. Около устието на Места има няколко села. Йовков. Устието на Дунав. 2. Малък отвор на съд, откъдето се пълни; уста, гърло. Под земята нейде има съд, подобен на бъклица, който се пълни с вода и е обърнат надолу с устието. П. Делирадев. 3. Начало или край на планински проход. На северното устие на прохода днес има хан за пътниците. П. Р. Славейков. Въстаниците се пръснаха във верига от двете страни на пътя, по скалите в тясното устие между чуките вляво и вдясно. Дим. Талев.
|