у̀стна ж. Месеста подвижна външна част, която затваря устата; бърна. Той се вгледа в нея; съвсем млада, с малко неправилни черти на лицето и едва забележимо издадена напред горна устна. Ст. Дичев. Долна устна. Стиснати устни. || Свободният, покрит с червена лигавица край на тая част. Червените вишневи устни се разтегнаха и показаха ситни тънки, бели зъби, наредени един до друг като чист маргарит. Д. Немиров. □ Прехапвам устни — стряскам се, сепвам се, изненадвам се. Евгени прехапа устни: петнадесет години тъмничен затвор! Дим. Ангелов.
|