устойчѝв, -а, -о, прил. 1. Който се държи здраво, не се клати, не пада; стабилен, як, здрав. Той усети да се разлива приятна топлина по тялото му, краката му като че станаха по-устойчиви, ръцете се движеха свободно. Кр. Григоров. Устойчиви стъкла. 2. Издръжлив. Едни работници изнемогват — заменят ги други по-жилави, по-устойчиви. Вазов. По целия път говориха за това, какви дръвчета трябва да се посадят, та да бъдат устойчиви на суховеите. А. Гуляшки. Той е устойчива натура. Устойчиви сортове. 3. Прен. Здраво, твърдо установен; стабилен. Проведе се парични реформа и се мина към твърда и устойчива валута.
|