устоя̀вам, -аш, несв.; устоя̀, -оѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. 1. Стоя до край. Пиесата беше лоша. Едва устоях до края на представлението. 2. Не се поддавам на въздействието на сила, натиск, напор; държа се, крепя се. Желязото не е устояло на ловката ръка, която с два удара на боздуган го е разнизала. Н. Райнов. || Прен. Издържам неблагоприятното въздействие на нещо; понасям. Никъде турците не можаха да устоят срещу руската сила. Дим. Талев. Те са нежни, не могат да устоят на студа. К. Ламбрев. Не устоя на жестоките мъчения и издаде хората, с които бе във връзка. Дим. Ангелов. 3. Прен. Оставам твърд на убежденията си, на решенията си; не отстъпвам. Ако устоиш на изкушението, ти ще бъдеш завинаги наш. Дим. Димов.
|