устрèлвам, -аш, несв.; устрèлям, -яш, и устрèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. 1. Застрелвам, улучвам. Ако шишането мереше с окото, устрелил бих тая проклета птица. И той я заследи в небесата. Елин Пелин. || Обр. Вашите прекрасни очи ме устрелиха в дъното на сърцето. Вазов. Нейните чести погледи, с които го устрелваше нежно и значително, съвсем прогониха мрачното му униние. Вазов. 2. 3а болест — повалям изведнъж; поразявам. Я ми, майко ле, постели, / че ме чумата устрели. Нар. пес. устрелвам се, устреля се страд.
|