у̀стрем м. Стремителна насоченост към нещо; стремителност, бързина, напор. Върти се, върти, колело на живота, / животът е устрем и вечно движение. Багряна. Животното се носеше с устрем нагоре по стръмнината. Ив. Хаджимарчев.