|
у̀стремен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Бърз, напрегнат, стремителен. Тез устремни вълни ту глухо се провират / в гъстаци, ту във бяс прехвърлят стръмнини. П. П. Славейков. Порази я любовта му: груба, физическа, устремна, но с много малко дружба. А. Гуляшки. Мачът започна с устремна игра.
устремèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от устремя. 2. Като прил. Стремително насочен към нещо. От време на време той срещаше устремените в него очи на Василена. Йовков. Той беше паднал по очи, тъй като беше тичал, устремен напред с протегната ръка. Ив. Мартинов.
|