усу̀квам се, -аш се, несв.; усу̀ча се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Въртя се, вия се, извивам се. Той надникна и в полутъмния двор видя Пешо, който извиваше ръката на Христина и се мъчеше да измъкне нещо от пръстите ѝ. Тя се усукваше като въже. М. Грубешлиева. 2. Прен. Разг. Увъртам се, подмилквам се, докарвам се пред някого. Той всеки ден се отбиваше у тях, усукваше се около Минчо и му разправяше всичко, което ставаше в общината. Г. Караславов. Той ще се усуче около тях, ще се намеси и ще започне тихичко, за да не чуе някой от нашите: — Други хора сте вий, не мязате на тукашните. Чудомир. Сега тя разбра какво значи да си вадиш сам прехраната, да не се умилкваш и да не се усукваш за един гологан. Г. Караславов. 3. Прен. Разг. Ухажвам, задирям. Момчето се усуква за твоя Кина. А. Страшимиров. Виждам, че се усукваш цяло лято подир нея. А. Каралийчев. Няма да се усукваш около Христина, чуваш ли. М. Грубешлиева.
|