усу̀л м. (араб.). Остар. 1. Леснина, леснотия. Нов наместник ни прати. А той, новият, ербап човек излезе. Иска с усул в торбата си да ни сложи. Дим. Талев. 2. Способ, начин. Всеки майстор си има свой усул.