Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ух
уха
уха-ха
ухажвам
ухажване
ухажор
ухам
ухане
ухание
ухапвам
ухапване
ухапя
ухат
ухатка
ухая
ухвам
ухване
ухилвам се
ухилване
ухилен
ухилено
ухиля се
ухитря се
ухитрявам се
ухитряване
ухитрям се
ухитряне
ухна
ухо
ухобол
уху

ухàжвам, -аш, несв. (рус.). Оказвам прекалено голямо внимание, обикн. на жена, за да спечеля благоразположението ѝ; задирям, флиртувам. Имаше среща с братовчедката на жена си, която той отдавна ухажваше. Ст. Дичев. ухажвам се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.