ухàние, мн. -я, ср. Книж. Приятен дъх, благоухание, аромат. Ухание на рози, на ясмин и здравец, дошли от напоената с влага градина, изпълни гърдите му. Ст. Дичев. Април се втурна неочаквано с всичките цветове и ухания на пролетта. Д. Калфов.