ухàя, -àеш, несв., непрех. Поет. Издавам приятна миризма; благоухая. На „Липки“ тогава е прекрасно, въздухът ухае на липи. Н. Фурнаджиев. В шубраците край гората ухае теменугата. Ем. Станев.