Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ух
уха
уха-ха
ухажвам
ухажване
ухажор
ухам
ухане
ухание
ухапвам
ухапване
ухапя
ухат
ухатка
ухая
ухвам
ухване
ухилвам се
ухилване
ухилен
ухилено
ухиля се
ухитря се
ухитрявам се
ухитряване
ухитрям се
ухитряне
ухна
ухо
ухобол
уху

ухѝтрям се, -яш се, несв.; ухѝтря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Постъпвам хитро; изхитрям се, изхитрявам се, ухитрявам се. Когато отивали финансови чиновници да броят козите, селяните се ухитряли да ги прикриват. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.