|
хе1 частица. 1. За посочване, показване на нещо, обикн. по-отдалечено; е, ей, ето там. Ей го селото — хе, под горичката там! Елин Пелин. Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. Йовков. Ще ги застигне: хе где свиха край скалите. К. Христов. || За наблягане, конкретизиране на нещо, което се посочва. Тоцата живее хе оттатък, в горната махала, до реката. Г. Караславов. А че може на първо време да забъркаш малко пясък и варница, че ми трябва да доизкарам хе онова кьошенце, дорде пристигнат другите хора. Кр. Григоров. 2. За подкана; ха, хайде. Хе, бай Иване, разкажи как се бори с мечката. Вазов. 3. За укор; хъм. Като зареват оръдията отсреща, няма да можем да те намерим. Сигурно ще се свреш в някоя дупка и от там като мишка в трици ще гледаш. Хе, герой! Ив. Мартинов.
хе2 междум. Понякога удвоено: хе-хе или хе, хе. Възклицание за изразяване на съжаление, възмущение, недоволство. Хе, да имаме един Любобратич, аз му ставам байрактарка. Вазов. Хе, не знаеш ти, приятелю. — Това нещо ми тежеше като камък в бъбреците. Елин Пелин. Хе, хе, затвориха ни тия кучета (немците) в тая вонеща дупка — ще се задушим като плъхове. Но — няма що — ще се търпи. Ив. Мартинов.
|