хептèн нареч. (тур.). Разг. Съвсем, напълно. Работата е вече хептен наред. Ал. Константинов. И така все надолу и надолу се търкаляхме, все по-дълбоко и по-дълбоко пътувахме, дорде потънахме вече хептен, дорде паднахме цели в пропастта. Влайков.