|
хей1 частица. 1. За посочване; ето, хе. В полский шир хей там далеч в мракът / трепна огън. Дебелянов. Хей, горе, на Чокльово изворче, там беше разстреляна преди Девети септември от жандармерията една млада девойка. Кр. Григоров. 2. За повикване при обръщение; ей. Хей, момче — обърна се той към коларя, — да гледаш добичето. Елин Пелин. Хей, бай Илия, ха добър ти ден, хаирлия ти сефтето. Кр. Григоров. 3. За подкана. Хей, ставайте, Павликенската станция е наблизо. Вазов.
хей2 междум. Понякога удължено хе-е-ей. За изразяване на възторг, учудване, недоумение, съжаление. Не ми е за окото, а мъчно ми е за онуй време, за младостта. Хей, младост, младост! Йовков. Хей, здравей, родино свидна! / В тебе смели ще растем. Ас. Босев.
|