|
хекѝмин, мн. хекѝми, м. (араб.). Разг. Остар. Лекар. От две недели то (детето) се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета, ни хекиминът във Враца. Вазов. Щом си от Сливен, трябва как-как да се замъкнеш там. Там имате такъв хекимин, какъвто по света го няма. Ще идеш при него и с ръка ще ти вземе болестта. Д. Немиров.
|