Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
хе
хегемон
хегемонен
хегемония
хей
хекатомба
хекзаметър
хекимин
хектар
хектограф
хектографирам
хектографиране
хектолитър
хелбете
хеле
хелиев
хелий
хеликоптер
хелиограф
хелиографен
хелиография
хелиографски
хелиотерапия
хелиотропизъм
хелминт
хелминтолог
хелминтология
хем
хематит
хемен
хемоглобин
хемороиди
хендек
хепам
хепане
хепатит
хептен
хераклит
хералдика
хералдически
хербаризирам
хербаризиране
хербарий
хергеле
херинга
херкулес
херкулесов
хермафродит
хермафродитен
хермелин
хермелинов
херметичен
херметически
херметично
херния
хероизъм
хероиня
хероичен
хероически
хероично
херой
херойски
херойство
херолд
херолдски
херпес
херувико
херувим
херувимски
херц
херцог
херцогиня
херцогски
херцогство
хесап
хесапчия
хесапя
хетера
хетерогенен
хетеросексуален
хетман

хèлий, мн. няма, м. (гр.). Хим. Химически елемент — най-лекият газ след водорода, който поради своята лекост и невъзпламеняемост се употребява за пълнене на балони.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.